Направих каквото можах

Вероятно причината за моята силна привързаност и към двете ми родини е, че съм се родил в София преди почти осемдесет години в семейството на французин и българка. Въпреки това, чувствам особена близост към страната, която бе под тоталитарен режим през последните петдесет години.

Истината е, че ако призракът на реалния комунизъм беше безвъзвратно забравен, вероятно нямаше да отделя време да разглеждам зловещите събития от онези тъмни времена. Но настоящата ситуация е различна; знаем добре, че без памет за тях жертвите на тиранията могат лесно да бъдат пренебрегнати.

Поради тази причина реших да разкажа история, наподобяваща сага – с нотки на епопея и изпълнена със сълзи и смях, храброст и страх. Тук любовта и приятелството взаимодействат с предателства, а триумфите често водят до разочарования.

В обобщение мога да кажа, че предложението ми представлява по-скоро романизирано есе отколкото класически роман; то съдържа фикция, но повечето неща в него са истински. Сега след като ви предупредих за това, оставям оценката му в ръцете ви – дали ще намерите стойност или истина в него.

Алфред Фосколо
„Тази творба запечатва паметта по впечатляващ начин... Освен интересната историческа перспектива – предоставяща ни малко известни факти от ХХ век – тя включва изненадващи сюжетни обрати които държат читателя напрегнат. Забележителен роман написан с точното перо на един талантлив автор; стилът му понякога е остроумен и пикаресков.“

Стефан Куртоа, историк и редактор на „Черната книга на комунизма“