Беседи върху Шестоднев

„Беседи върху Шестоднев“ от Бонавентура, в превод на Цочо Бояджиев, представлява един уникален текст. Той съдържа 23 публични проповеди, произнесени във Философския факултет в Париж пред около 160 души между Великден и Петдесетница през 1273 г., като изказванията приключват с назначаването на Бонавентура за кардинал. Проповедите са замислени като шест „визии“, всяка от които разглежда отделен ден от сътворението.

Като проповеди е естествено да не бъдат записани директно от автора си; те по дефиниция представят словото на Бога чрез устата на проповедника. В случая тук текстовете са reportata – стенографски записи направени от слушателите. Затова читателят не трябва да се учудва, когато срещне фрази като „той казва“ или „тук той заявява“, тъй като под „той“ се има предвид самият Бонавентура.

Той демонстрира дълбоки познания, цитирайки редица авторитети като Сенека, Вергилий, Плотин, Ориген и разбира се Платон и Аристотел. Лесно може да се забележи, че твърденията му за “антиаристотелизъм” всъщност са просто широко разпространен мит. Опозицията към иначе уважавания Стагирит възниква само когато неговите идеи противоречат пряко на християнската догма.