Пяната на дните (ново издание)

В творчеството на Борис Виан, думите надхвърлят собствената си същност, а предметите притежават свой уникален живот. Счупените стъкла сами заздравяват, някои облаци излъчват аромат на захар и канела, докато други ухаят на кориандър и билки. Тортите звучат като грамофонни плочи, вратовръзките се опитват да избегнат пристягане, а змиорките и пъстървиците плават през водопроводните тръби в търсене на любимото си лакомство – паста за зъби. Ъглите в стаята се закръглят под влиянието на джазови мелодии, а пианата правят коктейли... В този сюрреалистичен контекст разцъфтява любовта между Колин и Клое. И когато Клое заболее, е напълно логично страданието ѝ да бъде причинено от водна лилия в белия й дроб; лечението ѝ отново идва чрез цветя. Докато тя все повече отслабва, стените започват да се приближават една към друга, прозорците намаляват размерите си и светлината постепенно избледнява...