Огън

Преди повече от седемстотин години, в степите на Мала Азия, след като монголите свалят селджуките и оставят вакуум, запълнен от множество тюркски княжества, започва битка за влиянието върху местното население. В нея участват идващите от изток „дръпнати очи“, рицарите тамплиери от запад, опитващите се да оцелеят византийци и известните асасини от Аламут. Изненадващо победата принадлежи на дервишите-суфии, които предлагат убежище на бежанците от разрушените села – сред тях е и главният герой на романа Юнус Емре (1238 – 1328). Семейството му страда под "адския огън" и продължава да бъде засегнато в търсенето на изгубения си син Исмаил. Подобно на своите събратя Руми и Хаджи Бекташ, Юнус използва най-силното оръжие в борбата за душите на хората – словото. От неговото слово, посветено на Възлюбления, възникват пламъци, които бързо обхващат цяла Анатолия и Румелия. През следващите векове негови хиляди стихотворения ще бъдат разпространени по суша, във въздуха и водата от хората, ангели и риби - така топлината му достига до нас.