Тунел към изгрева

С втората си творба, романът "Тунел към изгрева", Лъчезар Ангелов ни въвежда в майсторски изграден свят, разглеждан през погледа на художник, който е загубил своите близки и срещнал Мойрите. Той се опитва да избяга от себе си и да открие отново смисъла на живота чрез безнадеждни автопортрети или чрез символиката на албатросовите крила. Това е свят, до който можем да стигнем единствено през тунела на живота – често тъмен и мрачен като дъга, която вече не притежава цветовете си след като ги е преживяла. В този свят идването и заминаването са съпроводени с неизяснима вселенска тъга в очите, защото именно тя представлява най-силното чувство и може би най-характерното за човека. Светът е лишен от хора и мечти; той поставя пред нас непосилни загуби, странни случайности и необратими обрати. И все пак в края на тунела осъзнаваме, че притежаваме силата на албатроса – птица, която прекарва живота си в полет над безкрайния океан. И сме готови да летим.