Разминавания по еднопосочни улици

"Животът представлява пътуване с безброй дестинации, като най-значимата от тях е самият ти – в различните си роли, възрасти и състояния. Или човекът, когото мечтаеш да срещнеш: приятелят, любимият или близките ти. Често обаче улиците са еднопосочни, подобно на билетите за бъдещето. Така се разминаваме, вървейки в една посока; или не успяваме да се срещнем просто защото сме рамо до рамо вместо един срещу друг.

Не можеш да противоречиш на истинската си същност, но лесно можеш да се разминеш със себе си, ако не желаеш да се опознаеш. Може би ние сме осъдени на това – да пропускаме важните пристигания в живота ни и така продължаваме търсенето на нашето място и идентичност. И докато преминаваме през собствените си пустини на чувствата, най-накрая можем да достигнем оазиса на своето самооткритие. Движението във времето и пътуването из света е възможно чрез словото - за това пише Лъчезар Ангелов в своя дебютен сборник с разкази. А твоят напредък зависи само от теб."

Ива Спиридонова

"Да живееш значителна част от живота си зад Стената – съдба! Изгревът проектира твоя силует върху нея; по залез оставаш замръзнал в нейния мрак? Да знаеш всичко за Летния фестивал любовта и остров Уайт без никога реално да присъстваш там. Сутрин пак те залива щастието след сън през който автостопираш към Индия - абсурдността му те кара да бъдеш щастлив.

Да тръгнеш обратно към местата извън Индия - където поне частично имаш достъп до пътища навсякъде около теб. Да изпиташ сюрреални връзки и раздяли на странни места; после все още говорейки за тъга след разрушаването на Стената и откритостта пред всички нови маршрути... Да сънуваш паралелен живот далеч отвъд ограниченията - как той тихо избягва от погледа ти… Накрая споделяйки трудната дилема между самота и неприязън."

Лъчeзар Ангелов

"Започнахме нашето приключение сред гъстата мъгла нощем — аз с Р., а помежду нас — момиче преуморено от алкохол, което скоро ще изчезне от живота ни. Пред нас плуваха кучета из мизерията с техните стопани прикрепени към поводите им независимо дали бяха кратки или дълги... Тогава не подозирахме колко дълго ще продължи общият ни маршрут – много дълго именно през мистериозната мъгла… Не знаехме какво предстои — че ще стигнем до болница и хотелска стая 2000 километра раздалечени една от друга при телефонното позвънване по зори."