Хелън

„Хелън“ е последният роман на английско-ирландската авторка, есеист и публицист Мария Еджуърт (1768-1849), която се счита за един от основателите на реалистичния роман в английската литература. Въпреки че не са имали лична среща, Еджуърт и Джейн Остин са изразявали взаимно уважение към произведенията си. Съвременните литературни анализатори често определят „Хелън“ като мост между две различни периоди: по-краткия викториански период на писателката и значителното й творчество през втората половина на XVIII век, което оказва голямо влияние. Романът носи характерното за Еджуърт остроумие, с помощта на което тя създава психологически дълбок портрет на живота в английското светско общество от този период. Социалната критика в творбата ѝ впечатлява със своята проницателност и хумор; понякога той преминава в сатира, но никога не достига до злобна ирония. Хелън представлява разумна, здравомислеща и добродетелна героиня, макар да не разбира напълно сложността и интригите във висшето общество; чувствата ѝ могат да достигнат до възвишеното без да изпадат в прекалена сантименталност.

В сюжета става дума за трудния избор между приятелството и истината, както и между желанията на сърцето и моралната отговорност. Хелън Стенли трябва да реши дали да скрие тайните любовни писма на щастливо омъжената си приятелка Сесилия Кларендън, приела я топло под крилото на строгата но мъдра майка лейди Давенант. Ако се подчини на молбата на очарователната Сесилия, Хелън рискува репутацията си – която може да бъде опетнена или дори разрушена – а също така доверието получено от лейди Давенант относно запазването нравствеността na дъщеря й.

Отделно от това Хелън има чувства към повереника на строгия но благороден съпруг на Сесилия - генерал Кларендън. Гранвил Боклер е талантлив идеалист с пламенна натура който искрено обича Хелън - въпросът остава дали тяхната връзка ще оцелее ако девойката представи старите любовни писма като свои след толкова години?