Изгубени кучета без нашийници. Да убиеш Моцарт

„За мен писането не е просто желание или начин за изкарване на прехраната, а дълбока необходимост. Дълго размишлявам върху своите герои и ги обичам, за да могат и читателите да усетят същото." Това творческо убеждение на френския автор Жилбер Сесброн (1913-1979) обяснява магията, с която се четат неговите книги. Завършил политически науки, той работи като радиожурналист и пише белетристика, есета и театрални произведения. През 1978 г. получава наградата на Париж за цялостното си литературно творчество. Във всичките си произведения той разглежда болезнени теми от живота - деца без родителска грижа, насилие и евтаназия... За него „пред лицето на толкова много страдания и несправедливости чувствам отговорност; участвам в тяхната болка и изпитвам състрадание".

В романите, включени в този сборник, Сесброн описва трагичните съдби на деца – един потенциален Моцарт, пострадал от неискрените игри на възрастните или самотни бездомници - изгубени кучета без нашийници, сблъскали се с жестокостта и егоизма в света.

„Обичайте; всичко останало не трябва да ви интересува" - тези думи на свети Август отлично резонират с темата в творчеството на Жилбер Сесброн.