Поколенията в театъра

Тази книга представя уникален и непубликуван творчески архив на две поколения от семейството Сърчаджиеви. Преди около година и половина поех трудната задача да организирам наследството, което получих от баща си, проф. Богдан Сърчаджиев – писменият архив на нашето семейство. Докато се потапях в многобройните документи, чернови на статии и лекции, работни бележници, режисьорски експликации, теоретични разработки, лична кореспонденция и множество снимки, преживях две неочаквани събития.

Първото беше моето "среща" с дядо ми - проф. Стефан Сърчаджиев (един от основателите на съвременния български театър), когото не познавах приживе и за когото знаех само истории.

Вторият момент бе възкресяването на спомените за близките ми роднини – майка ми и баща ми, които загубих рано; те сякаш оживяха пред мен и започнаха да говорят с мен така както винаги са го правили - използвайки езика на театъра.

Да принадлежиш към рода Сърчаджиеви означава да бъдеш "обречен" на театралното изкуство. Средата ти е свързана с театъра; приятелите на родителите ти са артисти; темите у дома често касаят театралната сцена. Дори смъртта има своето място в тази история – през 1965 г., дядо ми почива в кабинета си по време на представление в Народния театр; през 1992 г., след важна среща относно бъдещето му, майка ми - актрисата Дора Глинджева - умира след инсулт; а ракът взема живота на баща ми точно в деня когато той поставя нов спектакъл...

Спомняйки си детството си, виждам ярки картини: вечерите прекарани в гримьорните или залата по време на представлението й; обедите след училище не вкъщи а в столовата при театъра заради репетициите й или заниманията му във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) или „Кукления“... Убеден съм че подобен опит имат почти всички нас от фамилия Сърчаджиеви - ние сме горди носители на наследството оставено ни от Великия Сърчо – проф. Стефан Сърчаджиев."