За Имената-на-Бащата

"Името-на-Бащата, какъв успех! Това е очевидно за всички. Бащинството притежава малко естествени аспекти и преди всичко представлява културен феномен. Както казва Лакан, „Името-на-Бащата създава функцията на бащата”. Но от къде произлиза множественото число в този контекст?

То не идва от езическите вярвания, а се намира в Библията. Този, който говори чрез пламтящия храст, заявява за себе си, че има повече от едно Име. Нека го чуем: Бащата няма собствено име; той не е просто фигура, а функция. Бащата може да носи толкова имена, колкото опори съществуват.

Каква е неговата роля? Тя е изключително религиозна и служи за свързване между различни понятия – означаващото и означеното, Закона и желанието, мисълта и тялото; накратко - символичното и въображаемото. Само когато тези две сфери бъдат свързани с реалното в тройка с него самият, Името-на-Бащата престава да бъде само аналогия. В противен случай без него всичко би се разпаднало до един обикновен образец; ако отсъства то тогава става симптом на несработения възел."

Жак-Ален Милер