Питийски оди

В детството си, когато Пиндар ловувал на Хеликон, той бил толкова уморен, че легнал да спи. Докато сънувал, пчела се появила и започнала да изгражда восъчна пита в устата му. Някои хора твърдят, че в съня си видял устата си изпълнена с мед и восък. Именно така той се обърнал към поезията.

Пиндар често е наричан "най-великият лирически поет на Гърция" и символизира идеала за поета: личност с изключителен талант, известна приживе и запомнена след смъртта си; обожавана от обществото и почитана от боговете.

Базил Гилдерслийв описва творбите на Пиндар като "съзвездия" в коментара си върху Първата Питийска ода. По някакъв начин неговата поезия достига до нас фрагментарно, подобно на творчеството на другите гръцки лирици. В тези разпръснати и внезапно откривани мощни изблици на вдъхновение читателят успява да усети красотата им – през културната дистанция, жанровите ограничения и неизменните трудности при превода; така Пиндар възнаграждава търпението на своите последователи.