Факирът

Рузбех Баруча не е монах и не се е разделил с ферарито си, но неговите произведения за духовното развитие разкриват проницателен ум, който внимателно анализира състоянието на човешката психика и душа.

В книгата "Факирът" той разглежда теми като кармата, живота след смъртта, духовната комуникация, вярата и силата на молитвата. Особено акцентира на важността човек да поддържа връзка със своя Покровител – Саи Баба от Ширди. Структурирана като роман базиран на реални събития, "Факирът" бързо става популярен сред многобройните последователи на Саи Баба по света.

Главният герой Рудра спира колата си, за да помогне на възрастен мъж, лежащ в локва кръв. Този старец напомня за Саи Баба от Ширди и Рудра започва да го нарича Баба. Книгата съдържа поредица от диалози между тях двамата.

Според автора спасението може да бъде постигнато единствено чрез гуруто – покровителя с духовно извисяване. Изпълненото с благодарност доверие към Бог и Покровителя (които всъщност са едно) ни позволява да приемем изпитанията по пътя ни без огорчение. Както казва Баруча: „Колкото повече се изгубиш, толкова повече ще се изпълниш със своя Покровител.” Колкото повече мислим за него и произнасяме името му, толкова повече получаваме от неговата енергия и ставаме медиум за него.

Гуруто знае как точно трябва да протече кармичното изчистване. Най-важното е да молим за сила, мъдрост и любов; трябва активно да работим върху себе си и постепенно да унищожим своето его до момента на сливание с божественото.

Баба учи Рудра относно закона на свободната воля και голямата мощ на човешките мисли – те определят нашия физически свят както в този живот така и след смъртта. Авторът посочва че смъртта всъщност представлява просто промяната от едно тяло в друго - трансформацията сама по себе си е единственост настояща реалност.

Свободната воля играе ключова роля дори когато 90% от действията ни зависят от предходна карма; само 10% остават контролируеми от нас самите. Въпреки че съдбата може би вече е зададена, именно свободната воля формира новите кармични ситуации.
Както отбелязва Баруча: „Не чакай чудеса.” Вместо това ние сме призовани сами да творим чудесata радостта или спокойствието.

Природните условия наложиха върху нас задължението постоянно усвояваме уроците през които преминаваме — всеки опит води до нашето духовно израстване; всяко минало прераждане оставило отпечатък върху текущото такова.
Баруча представя сложните концепции по достъпен начин; книгaта предлага удивително преживяване както за запознати с темите вътре така още повечe страннo звучене зa тeзи кoйто не вярват във възможности като реинкарнацията или мира между световете духове.

Смята се че когато ученикът бъде готов тогава идва нужният наставник при него — а в творчеството нa Баруча този ролe принадлежи именно nзаcии Baba oт Shiridi . Основното послание оставает жизнен философски контекст пропитано c довериe a благодаpнoct към guru-то который позаботится о земных needs своих последователей.Tази вдъхновяваща книга ще засили много хора във вярата им вероятно ще отвори врати пред души непознавали я досега.Крайният ред обобщава основния замисъл: “Смъртta e мит! Животът няма край."