Доказателство за Рая

На 10 декември 2008 г. д-р Ибън Алегзандър е хоспитализиран в спешното отделение с необяснима болест, която лекарите не успяват да диагностицират. В скоро време той изпада в кома. Оказва се, че страда от рядка форма на бактериален менингит, засягаща само един на всеки 10 милиона души и предимно деца. Единственият начин възрастен да бъде заразен е след операция на мозъка, което не важи за Ибън.

След седмица в кома шансовете му за оздравяване са минимални. Болестта е толкова агресивна, че унищожава мозъчната тъкан и води до смъртност над 90%. Дори ако излезе от комата, той би бил във вегетативно състояние. Когато обаче той започва да отвори очи и говори разумно, това се приема като истинско чудо. Ибън разказва за опитности в друго измерение, където среща Бога. Преживяванията близо до смъртта често се наблюдават при пациенти със сходни ситуации; въпреки това медицинската общност продължава да ги оспорва като резултат от несъзнателна активност на мозъка – обаче при случая с Ибън подобно твърдение не може да важи.

Ибън бива удивен от ярките цветове на новия свят около него – там среща ангели и комуникира телепатично; чувал е музика извисена над земната.

Бактериалният менингит нанася вреди на кората на мозъка – частта свързана с нашите мисли и чувства. По време на тежката си кома тази зона у Ибън напълно спира работа; независимо от това той преживява моменти по-ярки и реалистични отколкото всичко познато му досега „в реалността“. За неврохирург като него случилото се представлява пълна загадка и противоречие спрямо научните принципи относно функционирането на мозъка: какво ще стане ако съществува по-висше съзнание извън времето и пространството? След тези преживявания д-р Алегзандър осъзнава множество послания: любов без условия; отсъствие на страх; греховете заменени с житейски уроци.

Опитът му провокира даже най-упоритите скептици сред учените (какъвто самият той бил преди) да преосмислят своето виждане относно реалността около смъртния праг, природата на човешкото съзнание както и концепцията за вечния живот.

Според д-р Реймън Муди този случай представлява едно от най-забележителните свидетелства за живота след смъртта през четиридесетте години негово проучване върху феномена.