Свалят правителството!

Беше около осем вечерта, когато седях в колата си на Петте кьошета в София и четях новия брой на „24 часа“, който току-що бях купил. Слушах обичайно музиката на Cranberries и реших да се свържа със Стенли.

Гласът му е винаги един и същ – не можеш да разбереш дали тъкмо се е събудил, работи по ново разследване или просто почива край басейн с чаша в ръка. Той звучи лаконично и загадъчно, сякаш очаква нещо тревожно от теб постоянно.
„Това вече е истинско разследване,“ споделих му аз като читател, без претенции за журналистика. „Най-накрая виждам завършен продукт.“
След кратко мълчание той отговори: „Да видим утре какво ще стане, когато излезе публикацията.“

Наистина той не е нито Стенли, нито Въгленов - както ще прочетете по-късно в книгата. По-скоро представлява човекът-разследване; този, който никога не спира да пита и притежава уменията да получава отговорите.

Винаги съм смятал, че дългите години на прехода в България са само кратък момент от любимия ми филм "Градинарят". Гениалният Питър Селърс напуска затвореното си пространство след десетилетия живот там като градинар на възрастен джентълмен. Единственото му развлечение през тези години било телевизорът. Когато джентълменът умира, градинарят взима дистанционното със себе си навън и веднага попада във физическа конфронтация; опитва се да смени канала... но това не проработва! Реалността няма как да бъде променена.

През последните десет години много журналисти в България опитвахме точно така да сменяме "канала", докато разбрахме реалността – желаното рядко съвпадаше с действителността; онова което мечтаехме за страниците ни беше коренно различно от това извън тях.

Много години по-късно Станимир успя именно това: направи връзки между важни събития и имена за разкриване на истинската природа на българския преход. Той предостави необходимото за родната журналистика – документална работа, която показва процесите цялостно вместо отделни фрагменти без взаимовръзка.

Освен всичко друго: той успешно оспори мнението (все още срещано тук-там), че всяко разследване у нас трябва задължително да бъде поръчково.
И въпреки убежденията ми през годините относно неговата работа - вярвам все пак, че Станимир Въгленов пише основно качествени разследвания."