Мъже без жени

Според Мураками, написването на романи е подобно на отглеждането на гора, докато създаването на разкази наподобява оформянето на градина. В новия му сборник с кратки произведения се срещат самотни мъже, които търсят любов – било то висша или физическа, мимолетна или вечна; те са изоставени, пропуснали я или лишени от нейния благословен дъх. Авторът сравнява тази колекция с концептуален албум, свързан около темата за мъжете без партньори, скитащи в студения и монотонен свят и стремящи се към любовта като символ на човешкото съществуване. На финала силният акорд в разказа „Мъже без жени“ обобщава образа на героя, който е загубил завинаги всички жени.

Историите сякаш се раждат внезапно под звуците на джаз и рок мелодии и вечните песни на „Бийтълс“. Те се четат бързо и лесно; умът улавя фрагменти от живота в ключови моменти, а погледът попива красотата на японската градина, която олицетворява опустошения пейзаж вътре в душата на мъжа.