Музеят на необикновените неща

Съдбата е както това, което получаваме, така и онова, което сами изграждаме.

Алис Хофман пише роман, в който фантастичните елементи се смесват с ежедневието, а обикновеното крие изненадващи тайни. Историята разглежда теми като милосърдието и егоизма, трагедията и надеждата, взаимоотношенията между хора и животни и тънката линия между тях. Освен това акцентира на фотографията като форма на изкуство. Засяга невежеството и предразсъдъците. Разказва за способността да виждаш зад повърхността. Изследва мистичното привличане между двама души и смелостта им да изберат пътя на свободата.

Корали Сарди е дъщеря на импресарио с загадъчно минало и особен чар - той управлява Музея на необичайните неща в Кони Айлънд. Там хора с различна външност, животни и странни предмети привлекат интереса на посетителите. Корали има ципи вместо пръсти и може да остане часове във студените води на река Хъдсън; тя играе ролята на русалка сред другите уникални обитатели – Момичето пеперуда или Човека-вълк... Баща й я държи далеч от обществото; живее затворена в света на музея, но все повече чувства нуждата от свобода навън...

Една вечер в гората край Хъдсън среща загадъчния Еди Коен – млад мъж-имигрант от Русия, който напуска своя свят заради страст към фотографията; той вярва, че камерата може да разкрие истината там където очите ни лъжат.
Еди притежава дарба да открива пропаднали личности; след свидетелстването му за опустошителния пожар в шивашката фабрика „Трайангъл” го ангажират със задачата да намери една млада жена. В процеса по издирването съдбата го събира с Корали.

На фона на развиващия се Ню Йорк през бурната епоха двамата ще открият силната красота в своите необичайни чувства.
Тази книга блести със своите теми за жестокост and състрадание наред с магията na любовta .