Република на любовта

"Домът е там, където се намира сърцето ми," често повтаряла Каръл Шийлдс, и тази привързаност е отразена както в творчеството ѝ, така и в личния ѝ живот. Тя е родена близо до Чикаго (в Оук Парк, селище превърнато в културен резерват заради архитектурните шедьоври на Франк Лойд Райт; тук е израснал и Хемингуей). На 21 години тя сключва брак с канадеца Доналд Шийлдс и се установява в Уинипег, Канада, където остава до смъртта си през 2003 г.

В просторната си къща с антики и книги тя отглежда пет деца и има десет внучета. През това време пише около петнайсет романа и стихосбирки, печелейки "Пулицър", а също така получава номинация за "Букър" със заглавието "Каменни дневници". Освен това спечелва най-престижната национална награда на името на губернатора на Канада и преподава като професор в университетите по Отава, Манитоба и Британска Колумбия. От 1999 г. насам води борба с рака на гърдата. След поставянето на диагнозата Каръл Шийлдс написала биография на Джейн Остин, сборник с разкази и романът "Unless", който критиката определя като един от най-мрачните й произведения.

Тя коментира: "Протестирах срещу класификацията ми като феминистка писателка - казва тя със сарказъм - но след като Джордж Стайнър и Мартин Еймис ми заявиха, че няма нито една жена автор от ХХ век без да бъдат свръхочаровани спрямо мъжете писатели." Според нея когато мъжете пишат за обикновени хора ги възприемат като чувствителни личности; докато при жените този стил веднага бива наричан домошарски.

В романа „Република на любовта“ (1992) ежедневният живот e представен с невероятна страст – читателят почти усеща аромата на препечен хляб благодарение на задълбоченото описание как той се променя при тостера. Нейното внимание към детайла я утвърждава като майстор във формулировките; ритуалите от всекидневието играят основна роля за развитието на любовната взаимност.

Историята проследява тъгата между двама души – мъж και жена – които преминават през самотни преживявания преди да намерят себе си един друг. В живота истинското приключение струващо усилията наподобява стремежа у жените да открият партньори свои сродници сред мъжете.

Фей Маклиъд е фолклористка занимаваща се със сирените в световните митологии. За нея сирената символизира древния поглед към любовта – магнетичното привличане още при първата среща между Фей и Том Ейвъри ще доведе до незабавна връзка помежду им. Но образът носи също знак за липса – непрекъснат копнеж по интимността или вечна самота която може да бъде преодоляна само чрез нова връзка.

С нежно владеене над думите подобно моделиране слепяща глина Каръл Шийлдс описва както отсъствието така именно триумфа над любовта . Всеки има право да произнесе „Обичам те!”, което подсилва демократичния дух заложен дори в заглавиято му . Персонажите преминават през трудности , колебания , суеверия пред достигане разбиране , че сами са капитани својата съдба ; различно то сирени остават завинаги под влияниeто съдбовността.