Нюйоркска трилогия

Трите свързани новели, които образуват знаковото за края на XX век произведение на Пол Остър (публикувано през 1986 г.), преливат между различни жанрове и някои критици дори ги определят като детективски. Те хронологично проследяват бавния разпад на главния герой, който е обсебен от фикс идея, водеща до срив в целия му предишен живот. В едната история криминалният писател се захваща с разследване; във втората - детектив наблюдава писател; а в третата става въпрос за автор, който търси приятел от детството си, след като последният го назначава да изпълни литературното му завещание. Произведението на Остър е толкова многопластово, че привлича читатели с разнообразие от интереси и културен опит. Дали това представлява металитература или мета-криминале? Или просто авторът играе със стилистиката на детективския жанр? И двете.

Въпреки всичко "Нюйоркска трилогия" остава важна част от криминалната литература; качеството й е толкова високо, че литературната критика продължава да я анализира и поставя под въпрос, наричайки я "детективски истории за детективски истории", "странна хумористична интерпретация на криминалния роман", "меко криминале" (в контекста на противопоставянето с "твърдия" или "черен" стил при Чандлър и Хамет), както и "малки стъклени пъзели". Според критиците Остър може да бъде причислен към постмодернистите поради влиянието си от американския постмодернизъм през 60-те и 70-те години. Независимо как класифицират произведението експертите обаче, то остава едно от най-великите четива на изминалото столетие.