Автентичният Елин Пелин

Елин Пелин продължава да бъде изключително популярен, дори повече от 50 години след смъртта си, и неговата известност е почти равна на тази на Иван Вазов, "патриарха" на българската литература. Тази популярност се дължи не само на забележителния му талант като разказвач, но и на факта, че много поколения българи са израснали с неговите приказки и стихотворения в училище. Интересът към творчеството му остава жив и издателствата продължават да публикуват многобройни книги за деца, както и негови разкази и повести.

Въпреки че литературната история е посветила значително внимание на произведенията на Елин Пелин, малко са изследванията относно живота му. Това се обяснява с желанието му да запази личния си живот в тайна – той дори унищожавал важни документи (като писма), които случайно попадали обратно при него.

Професор Кръстьо Генов полага сериозни усилия да открие документални материали за живота и работата на Елин Пелин. Журналистът Петко Тихолов поема задачата да проучи ключови моменти от личността му подобно каквото правят проф. Иван Шишманов за Вазов и проф. М. Арнаудов за Яворов. Литераторът Стефан Памуков успява през последните години да намери множество неизвестни писма от Елин Пелин, които предлагат нова перспектива върху неговия живот и творчество.

Въпреки тези значими проучвания все още липсва систематичен труд, който подробно разглежда развитието както на човека, така и на твореца Елин Пелин чрез новонамерени документи или спомени от съвременниците му.

Настоящата документална хроника цели именно това – да представи истинския образ на Елин Пелин като човек и автор.
Здравко Дафинов