За вас лъжа, за мене истина

В един стар американски филм, главният герой - учител по история, е обвинен от съпругата си в липса на смелост да извърши героичен акт и в ответ изрича: "Някои правят историята, а други я преподават". Но съществуват и трети – тези, които интегрират историята в своя живот без да са нито герои, нито историци. Такъв е Димитър Стойков-Караиванов. Съдбата му предоставя интересни преживявания и той решава да ги запечата на хартия, разказвайки не само за собствения си живот, но и за живота на своите предци.

Малцина хора отделят толкова усилия за проучване на корените си. Предците на Димитър Стойков-Караиванов са били част от важните исторически процеси. Той самият не е участвал във въстания или чети, но носи знанието и гордостта от произхода си. Освен това години наред е събирал информация под формата на книги и документи относно миналото на семейството си. В резултат успява да обедини множество личности като Иванко, д-р Рашко х. Стойчев и цар Иван Александър с неговата пра-пра-прабаба Кераца до султан Мурад I; през Мильо стига чак до наши дни и Америка. По този начин материалът му надхвърля границите на родовете истории и се вписва в общата историческа картина.

Тази книга поставя редица важни въпроси. Един от тях гласи: кое от описаното има значима историческа стойност и кое представлява ненужна подробност? Например дали свиренето на хармоника по циркове заслужава място сред делата на великите фигури от Априлското въстание? Според мен – определено заслужава внимание. Михаил Ром например при подготовката за документалния филм "Обикновен фашизъм" преглежда огромно количество лента, но така не открива кадри показващи как живеели обикновени германци през 30-те години.

Историята трябва да включва не само официални събития; тя следва да пази спомените за ежедневието паралелно с велики дела. От тази перспектива книгата може би ще предложи бъдещиму историци или любопитни читатели информация която другаде няма как да намерят.
Евгени Тодоров