История на златодобива по българските земи

Природните условия на българските територии играят съществена роля в развитието на златодобива в историческите области Мизия, Тракия и Македония. По време на разцвета на енеолитната цивилизация в Европа, нашите земи са били свидетели на добиването и обработването на първото злато в света (4500-4000 г. пр. Хр.). През Античността, за хиляди години най-известните тракийски миньори - бесите, активно експлоатират находищата от злато и сребро в района на Халкидическия полуостров, планината Пангей, Родопите и западна Тракия. В епохата на Филип и Александър Македонски се извършват значителни минни операции, които могат да бъдат сравнени със строежа на египетските пирамиди; годишното производство на злато достига забележителни количества. По времето на Римската империя добивът от всички златорудни райони продължава активно; хиляди работници извършват труд по находищата около реките Огоста, Струма и Марица.

В книгата е направен анализ относно количеството добито злато през периода 1400-1900 г., което възлиза на 73 тона. Също така накратко се обсъжда историята зад златодобива в България през ХХ век и изчисления показват, че за този период страната ни е произвела около 100 тона злато главно от медно-злотдоби мини "Челопеч" и "Елаците". Към публикацията има подробен списък с населени места, където е имало стародавен добив на злато.