Господин Никой

Докато останалите на улицата наблюдават витрините или краката на жените, аз съм принуден да следя кой върви пред мен и зад мен, за да разбера дали е тук случайно или с причина. Докато много хора първо говорят и едва после осмислят думите си, аз трябва предварително да премисля всяка своя фраза. Докато всеки около мен вярва, че има личен живот, аз знам горчивата истина – нямам такъв. Най-комичното е, че въпреки че никога не съм напълно сам, постоянно се чувствам изключително самотен. Вероятно подобна тъга изпитва акробатът на трапеца по време на смъртоносния скок над главите на две хиляди души.