Голямата скука

Никога не съм си представял, че ще стигна до такова малодушие, наречено самоубийство. Но когато няма друг вариант и това е единственият начин да се избегне по-страшното проявление на слабост... Кръвта изтича бавно, но какво значение има? Нямам причина да бързам. Затова оставам легнал свит под меката завивка, опитвайки се да се предпазя от потискащата влага на кръвта върху мен и от онова обидно и глупаво самосъжаление, което понякога ни обзема. Искам да се отделя от всичко и да потъна в прегръдките на сладкото безсъзнание, с което ме приема царството на небитието... Царството на огромната скука...