Миларепа

Всяка вечер Симон преминава през един и същи сън, чийто ключ му предоставя загадъчна жена. Той е въплъщение на чичото на Миларепа, известния тибетски отшелник от XI век, който изпитва дълбока омраза към племенника си. За да прекрати цикъла на преражданията, Симон трябва да разкаже историята за двамата мъже, като се идентифицира с тях в такава степен, че да слее техните личности със своя собствена. Но къде всъщност започва сънят и как завършва реалността?

В този монолог, който служи и като притча вдъхновена от тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да поставя философските въпроси: дали действителността съществува независимо от нашето възприятие за нея? "Това, което може да ни разплаче, е мисълта, че всяко живо същество има потенциал да стане Буда, но много от тях не осъзнават това и умират в страдание без идеал. Ако плачеш за това, то би трябвало да плачеш непрекъснато денем и нощем..."