Алхимикът / Луксозно издание

Алхимикът взе една книга, която бе донесена от някой член на кервана. Тя нямаше корица, но той успя да намери името на автора: Оскар Уайлд. Докато преглеждаше страниците, попадна на разказ за Нарцис.

Алхимикът познаваше легендата за Нарцис – красив младеж, който всеки ден се отправял към едно езеро, за да се възхищава на собствената си красота. Бил толкова обсебен от себе си, че веднъж паднал в водите и се удавил. На мястото му израснало цвете, наречено нарцис.

Но историята при Оскар Уайлд не свършва така. В нея се разказва как след смъртта на Нарцис дошли ореадите - божества на горите - и видели как сладководното езеро е станало стомна с солени сълзи.

- Защо плачеш? - попитали те езерото.
- Плача за Нарцис - отвърнало то.
- Не ни учудва това - казали ореадите. – Всички ние тичахме след него из гората, а само ти можеше отблизо да виждаш неговата красота.
- Ами беше ли красив Нарцис? – запитало езерото.
- Кой друг би могъл да знае по-добре от теб? – учудили се ореадите. – Всеки ден той накланяше глава над твоят бряг!

След малко размисъл езерото проговорило:
- Плача за Нарцис, но не забелязвах неговата красота. Плачем защото всякога когато той легнеше край мен, аз виждах моята собствена красота отражена в очите му.

- Каква прекрасна история! – каза Алхимикът.”
Паулу Коелю