Созополски Beebop

Има вина, които определено ми допадат и ги пия с удоволствие; други не са по вкуса ми и оставям на другите да се насладят на тях. Не претендирам за познания в областта. Признавам, че никога не съм усещал трайния послевкус на буков дим, комбиниран с аромати на мащерка и сливи.

Владо Пунджев е поставил пред рибарския кей една делва с младо вино и ме кани да опитам. След първата глътка веднага поисках още – всяка капка от виното му ме пронизва със своя уникален вкус. Той е просто вкус на вино; нито дим, нито мащерка или сливи усещам. В началото си мисля: "Какво прекрасно вино е направил Владо! Явно случайно." После обаче осъзнавам, че това вино всъщност олицетворява самия него – такъв какъвто излиза от процеса на ферментация, запазвайки тайните на своето съществуване.

С времето започвам да чувствам, че вместо отговори получавам въпроси – някой вътре у мен непрекъснато пита дали това действително е Владо или аз самият? Дали чета за неговите преживявания или само припомням моите? Дали той търси моите истини или ме подтиква да ги открия сам? Чувствам как успокоението от осъзнаването расте както под неговата кожа, така и под моята.

Така става ясно какво означава пиене на младо вино – бурен и неконтролируем процес с множество нюанси.
Ето я делвата с младото вино на Владо - стояща върху древния плочник близо до морето. На повърхността й блестят бели раковини сред грапавата глина. Вътре ви очакват безброй много глътки; след като опитате, те ще нахлуят във вените ви и ще разкрият новата версия вас - добрата и помъдряла личност отражена в огледалото.

Морето продължава да изпраща свои приливи точно до плочника, пръскайки солени капчици навсякъде около себе си – част от вечната му природа.
Никола Василев