Левски & Попа

Когато бях малък, татко ми представи Дякона Васил Левски. Започнах да събирам всичката информация за него и реших с лек автомобил да посетя местата, където е основал комитети, но не успях - а той е пътувал пеша или на кон. Разпитвах образовани хора защо Апостолът живее в нас, а ние сякаш го няма? Защо помним само деня на обесването му, докато рожденият му ден минава незабелязано? Защо при паметника му в София никой не може спокойно да остави цвете? Какво се случи с родната му къща – защо я разрушихме и преобразувахме по такъв начин, че изгуби автентичността си под офицерска постройка? Всички ханове, където е отседнал Левски, са унищожени! Възстановихме дори паметника му в Брацигово!

Няма как една фондация "Граждани срещу насилието" да ни принуждава да оправдаваме свещеника без да помним, че именно той беше единственият българин осмелил се публично да критикува Левски и "...днес призовава за отмъщение...!" (виж "Требника").

Преди години обсъждах с Мерсия Макдермот темите около Яне Сандански и Левски – говорехме за Карлово и българите като цяло. Споменахме абсурдния конкурс за паметник (един проект предлагаше гигантска бесилка). Заговорихме също така за впечатленията от музея на Левски в Карлово; написаното там: "Българите нямат нужда от Господ - те имат Левски!" е най-значимият знак за Апостола.

Много въпроси останаха без отговор според мен. Не можем просто гордо да твърдим колко чист е бил Левски и едновременно с това нищо да не правим в негова чест. Затова започнах тази анкета. Тази инициатива вече е "отворена" и всеки може самостоятелно да я продължи.
Александър Стефанов