Аз бях лична охрана на Хитлер 1940-1945

Рохус Миш е последният оцелял от личната охрана на Адолф Хитлер, напуснал бункера на фюрера на 2 май 1945 година. Той е един от малкото свидетели, които са видели безжизнените тела на диктатора и Ева Браун, сгушени в канапето на бетонното убежище. Когато това се случило, Рохус бил само 27 години; сега той е пенсионер на 89 години и внезапно придобил известност в цяла Германия.

През петте години служба до Хитлер животът му представлява низ от интересни и понякога отблъскващи истории, които осветяват важни моменти от историята. Спомените му предоставят ценна информация за разбирането на логиката зад съществуването на Третия Райх.

Миш не е идеолог или член на Нацистката партия – просто следвал фюрера както много други. Израснал като сирак, той успява да се адаптира към обстоятелствата около себе си.

Попаднал в централните власти без да бъде частично ангажиран с тях, младият есесовец винаги бил готов да реагира при всяка команда. „Беше мой началник“, споделя той. „Отнасяше се внимателно и учтиво към мен.“ Досега Миш не може да повярва, че Хитлер би могъл да бъде убиец; отказва дори да помисли за неговата винова роля.

Неговите думи звучат студено и лишено от чувства – почти механично. Те идват от очевидец, който явно не разбира истинската същност на случилото се - странен в своята невинност и слепота.
Авторът Николас Бурсие работи като журналист във всекидневника "Монд".