Часовник от стара хартия

ПРЕПРОЧЕТЕНО
Наранен, уплашен и изпълнен с разкаяние, дивечът се отскубва от хаоса на самотата в късния храсталак. И аз също стоя зад купчина стари листове, очаквайки да премине - по някакъв начин - простреляното небе. Но написаното слово не предлага убежище за бягствени души. Читателят е бореща се идея.
Човек може да пропусне бъдещето си. Невъзможно е дълго време да игнорираш преживяванията си. Настоящата обърканост и несигурност са всъщност добре познат път, изминат в страдания преди много време. Откритията, които новият ден гордо присвоява, представляват само болезнени спомени от забравени дни. Затова ревниво следя замърсените с мастило ръце от вчерашния ден. Отварям очи и със скръб наблюдавам разбунтуваната тишина и прободеното от куршуми небе.

Тялото ми не помни болките.
Изглежда, че никога не съм ги усетил.
Изстраданото просто е било
прочетено.
Отново и пак.
След това съм умрял."