Краят на лятото, вечността

Тази книга разглежда темата за вдъхновението в процеса на създаване на литературни произведения, като проследява емоционалните състояния, през които преминава мъжката природа на твореца и как те взаимодействат с женската. Докато мъжкото начало черпи вдъхновение от чувства, над които има контрол, и ситуации, върху които може да влияе, женското настоява за разтърсващия опит от моментното усещане за уникалност – нещо необяснимо и затова заслужаващо описание; чувство, което трудно се предава чрез думи. За мъжа любовта представлява едновременно безупречно изкушение, поради което той губи своя рай, но също така е постоянен стремеж да проявява божественото в себе си.

Често любовта показва нетърпение да получи това, което мъжът може да формулира в словесна форма и общо взето - желае той да ѝ посвети неща, равняващи се на нейното съвършенство. Тя отказва да бъде просто обект в текста или неуловимо отражение на вдъхновения импулс и желание; затова понякога действа по-скоро ограничително отколкото вдъхновяващо. Когато изглежда невъзможно тя да стане реално вдъхновение и започне да губи сили при опити си да поддържа еротичността на муза неизчерпаема – стремейки се към единство между всички аспекти – точно тогава често осъзнаваме че всъщност самата тя е произвела своеобразно творчество; отделена като душа свободна във възможността си повторно интерпретира всичко според собствените мечти до Възнесението.