Божи знак. Любовта на Абдулалмаз бей и София

Абдулалмаз бей стои в мълчание, а погледът му е прикован към София, която не може да напусне мислите му. Очите му изразяват недоверие и възхищение. Това момиче изглежда като стихотворение на Бога.

Тя смело преминава през шумния площад, облечена в модерните си европейски дрехи. Сърцето му прескача от радост, спира за миг и след това бие с нова сила.

Сваля ловджийската шапка и поздравява София на френски:
- Добър ден, госпожице!
Тя срамежливо отвръща на същия език. Светлите й очи за кратко се спират върху красивото му лице, което сякаш е оформено със златно длето. Целият бей – заедно с жребеца си, сокола и хрътката – също привлича вниманието.