Ако си дал. Изгарящи стихове

Ако си предоставил на гладния, дори и малка троха от своя хляб, ако си дал на скитника искрица от твоя огън, ако си споделил част от сърцето си с любимия човек, ако си дарил живот на непознатите чрез себе си – то ти не живееш напразно.

Никой няма власт да ти отнеме обичта на хората. Няма как да загубиш любовта към тях. И нищо не може да подкопае вярата ти в тях.

Понякога закъсняваш истински, но винаги успяваш да се върнеш при нас.

Ако някога си взел част от чуждата слава, дори минимално; ако случайно чуеш клюка и я повториш за миг; или даже когато осъдиш злото, но го послушаш поне веднъж; ако опиташ залък храна у приятеля и след това го забравиш – дали е имало смисъл изобщо да се раждаш?

Но помни: никой не може да ти вземе обичта на другите. Любовта към хората остава твоя завинаги. Вярата в тях също е недосегаема.

Въпреки че понякога закъсняваш, все пак идваш при нас.