В края на ноември

Оголени дървета се изправяха срещу ноемврийската мъгла, а последните червени и жълти листа падаха на земята. Снусмумрик навлезе в хиляди километри тишина от гората. Хемулът бавно отвори очи, осъзнавайки, че е същият той, и започна да мечтае за това да бъде някой друг, непознат за него. Филифьонката остави зад себе си страховете и самотата и взела куфара си. Малкото хомсче прекъсна разказването на приказката за майка си и семейството, което само си повтаряше, решавайки още сутринта да тръгне натам. Единствено Мюмлата се чувстваше прекрасно - от главата до петите - но дори тя започваше подготовка.
Така те поеха на север към спокойната долина с желанието да усетят какво е да се будиш сутрин в муминската къща и да изпитваш щастие. Но домът беше необичайно тих, а семейство муминтрол неочаквано отсъстваше. Как ли ще намерят начин да живеят неколцината странници?