Омагьосана зима

Муминтрол се насочи към вратата на пътя и опита да я натисне. Помисли си, че малко поддаде. Здраво захвана лапите си за пода и приложи всичките си сили.
Постепенно вратата започна да се отваря, избутвайки снежната купчина пред себе си.
Той не се отказа, докато вратата не отвори широко прохода към нощта.
Вятърът нахлу в салона, разсипвайки праха по тюла на полилея и направи обход из пепелта в камината. След това леко повдигна лъскавите картинки по стените. Една от тях се откъсна и летеше навън.
Ароматът на нощта и борова гора изпълни стаята и Муминтрол помисли: "Това е прекрасно. Семейството трябва понякога да бъде проветрявано." После застана на стъпалата и впери поглед във влажната тъмнина.
"Сега имам всичко - каза си той. - Имам цяла година пред себе си, включително зимата. Аз съм първият Mуминтрол, който е преживял цяла година."