Веруюто на писателя. Живот, занаят, изкуство

Сред всички форми на изкуство, писателството се оказва най-изолираното. Процесът на отдалечаване от действителността с цел да се създаде един алтернативен свят - "фикционален" или "метафоричен" - е нещо толкова интригуващо и трудно за схващане. Защо пишем? Какво ни кара да четем? Защо някои хора, независимо дали са автори или читатели, правят този "алтернативен свят" основна част от културата си, понякога дори в степен на отказване от реалността?

Всяко едно от тези есета, написани през годините, представя моя поглед върху различни аспекти на писането. Писането идеално би следвало да бъде баланс между личната фантазия (пламенна и често недоразвита) и обществения контекст (стереотипизиран и бързо класифициращ). Затова трябва да възприемаме това изкуство като занаят. Без уменията на занаятчиято то остава само за лична употреба; а без творчески аспект самият занаят става скучна работа, която служи единствено на пазара.

Въпреки това вдъхновението, енергията и даже гениалността рядко стигат сами по себе си до създаването на “изкуство”, защото белетристиката представлява също така занаятието – а то трябва да бъде усвоено чрез обучение, било то случайно или целенасочено.

Смятам изкуството за най-висшето проявление на човешкия дух. Убеден съм, че стремим към надскачането на всичко временно и ограничено и желаем да участваме в нещо мистично и общностно – наречено култура – което е копнеж със сила равна на инстинкта за размножаване у хората.
Авторът