Безвремие

"Безвремие", петият роман на Фабрис Лардро, разказва за една литературна мистификация, която с хумор присвоява творбите на трима забележителни майстори в европейската литература – Селин, Джойс и Бекет. Тази дейност е осъществена без никакви задръжки от автора и неговия персонаж, Алберт Айнщин. Разказът се развива като поредица от мистификации, които вместо да объркат читателя, укрепват неговите литературни ориентири. Фабрис Лардро демонстрира отлично владеене на темата си и така създава увлекателна литературна структура - истински лабиринт, в който всичко е вярно… освен онова, което не е. "Безвремие" представлява остроумен и образован роман, който ни подтиква отново да се запознаем с "Одисей" и "Пътешествието до края на нощта", както и с вариацията по "Машина на времето" на Х. Д. Уелс; произведение поставящо Лардро сред кандидатите за Нобеловата награда през 2028 г.

Фабрис Лардро е роден през 1965 година в Париж. Той е автор на пет романа, включително “Някой се разхожда там горе”, издаден през 2000 г., носител на наградата Морван за литература и “Обикновено бягство” от 1997 г. Освен това той пише за списанията “Трансфюж” и “Ла Монтан&Алпинизъм”. Дълго време работи със списание “Ателие дьо роман” и води хроника в предаването “Между редовете” по Радио Франс Ентернасионал. Фредерик Бегбеде споменава във факултетния материал Гала как Фабрис Лардро е измислил жанра „литературна фантастика“.