Фараонът на изхода от Египет

Преди 3300 години, множество египтяни и представители на различни племена, прогонени от Египет заради своята вяра в единствения бог Атон, достигат до планинската верига Шара. След четиридесет години странстване из пустините на полуостров Синай, те временно се установяват сред жителите на древното царство Едом (днешна Южна Йордания).

Основната им цел е да се заселят трайно в територията на египетската провинция Ханаан (по-късно наречена Палестина от римляните около 30 г. пр. Хр., вд inspirationa от "филистимляни"). Първият министър на непълнолетния фараон Тут-анкх-Амон – адон Ай (великият), обещава „да заплати“ тази земя на монотеистите, ако доброволно напуснат Египет с цел избягване на братоубийствена война срещу многообожниците. Затова по-късно те преименуват бога Атон на Адонай.

Изходът от Египет настъпва около 1330 г. пр. Хр., известен като Изхода в Библията, който завършва към 1290 г. пр. Хр., когато преселниците навлизат в Ханаан. Чрез прочита на текста ще научите:
• кой е основателят на съвременните монотеистични религии;
• какви са били първоначалните последователи на единния бог;
• причината за тяхното изгнание от Египет;
• идентичността и ролята на техния водач през периода в Синай;
• начина, по който осъществяват заселването си в Ханаан;
• защо там впоследствие възникват две държави - Юдея и Израел, които водят постоянни конфликти до 722 г. пр. Хр., когато Асирия под управлението на цар Салманазар V унищожава Израел с помощта именно на Юдея.

Накратко казано, става въпрос за историческите факти, които служат като основа и причина за теологичната легенда записана от юдейските автори в Стария Завет приблизително 780 години след Изхода.