Двайсетте дни в Торино

Култово произведение, което носи елементи от творчеството на Лъвкрафт и Борхес, написано през 70-те години на миналия век, по време на активен политически тероризъм в Италия както от дясно, така и от ляво.

В изолираното крило на психиатричен санаториум под покровителството на църквата младежи с фанатични убеждения създават Библиотеката – пространство, където самотници могат да споделят личните си дневници и да се свързват със сродни души за „разговори в ефира“. Въпреки това техните писания бързо придобиват зловещ характер и читателите осъзнават твърде късно, че злонамерена сила е нахлула в тяхната интимност и разума им. Когато град Торино попада в колективна психоза за двадесет дни, достигнала до необясними среднощни убийства пред очите на стотици свидетели, Библиотеката затваря врати и изчезва от историческите хроники. Всичко започва да се променя когато един обикновен журналист решава да разследва мистериозните събития, които местните жители избягват дори да обсъждат. Безволево въвлечен в окултния свят на града той достига до централната тема на страховете у съвременния човек: веднъж станало публично знание, всичко интимно става общо.

Тази алегория черпи вдъхновение от зловещите неофашистки движения от онова време; романът „Двайсетте дни в Торино“ вече четиридесет години има своите верни последователи. В контекста на нашето тревожно настояще с терористи единаци стимулирани чрез социалните медии масовата паника описана от Джорджо де Мария резонира силно: тишина пронизвана от ужас запълва всеки миг от живота ни. С удивителното си предчувствие за интернет като глобална мрежа и апокалиптичните последствия от прекомерното споделяне този мрачен роман остава шокиращо актуален.

Произведението поставя Де Мария редом до велики автори като Итало Калвино а също така близо до майсторите класически хорър жанр като Едгар Алан По и Х. Ф. Лъвкрафт. Неговата натрапчива интуитивна проза смразява читателя до костите - пророческо творчество чакано дълго време но винаги оставящо отпечатък върху реалността.