Краят е моето начало. Един баща разказва на сина си голямото пътешествие из живота

В тихотата на своята килия един дзен монах рисува внимателно кръг, който го обгръща. Това е последният му жест в този свят.

На края на живота си Тициано Терцани споделя с сина си Фолко историите от своето значимо пътешествие и размислите за същността на живота.

Така, в Орсиня, под едно дърво близо до дома си в тибетски стил, той говори със светъл дух за опитностите си по света и търсенето на истината. Размишлява върху смисъла на всичките свои действия и връзки с хората, преминавайки през големите страсти на времето си.

Той напомня на младото поколение колко важни са въображението, любопитството към новото и храбростта да се живее свободен живот, изпълнен с приключения и любов.

„Но междувременно ти ми държиш ръката и това ни позволява да обсъждаме пътя на онова момче от работническия квартал във Флоренция – как то попада сред значими исторически моменти като войната във Виетнам, събитията в Китай и разпадането на Съветския съюз; след което стига до Хималаите и тук остава очаквайки приятния час“, казва той.

И така завършва една история – тази за неговия живот – но тя е също начало за разговори относно смисъла му.

Ако ме питаш какво оставям зад себе си, ще кажа: книга, която може би ще помогне някому да възприеме света такъв какъвто аз силно го усещам.“ – Тициано Терцани

Роден през 1938 г. във Флоренция, Тициано прекарва над тридесет години в Азия със семейството си - жена си Анджела и децата Саския и Фолко. Работи като кореспондент за немския седмичник „Дер Шпигел“ и пише статии за известни италиански издания като „Еспресо“, „Ла Република“ и „Кориере дела Сера“. В книгите си описва ключови исторически моменти от свидетелствата му: "Леопардова кожа" относно войната във Виетнам; "Забранената врата" - за пост-маовия Китай; "Лека нощ господин Ленин" - анализа около разпадането на Съветския съюз. Неговият сборник “В Азия” включва най-доброто от статиите му относно Изтока. През 1995 г. публикува “Един гадател ми каза”, а през 2002 г., след атаката срещу Афганистан решава да напише “Писма срещу войната” - призив към мир при все по-задълбочаващия се конфликт Изток-Запад. Последното му произведение “Още един кръг с въртележката” (2004) разглежда теми свързани със смислеността на човешкото битие по време лечението му от рак. Умира през юли 2004 г., оставяйки зад себе si разговори със сина si които стават химн към живота.

Неговата популярност не идва само от увлекателния начин по който предава важните моменти от историята ни , а й чрез личния пример посветил целия свой живот в търсене́то нa истинската стойност.

От 2005 година насам всяка година се присъжда наградата "Тициано Терцани", предназначена за автори чиито творби помагат у читателят да разбере настоящият свят около него."