Обещанията на интересното

В архивите на Шопенхауер е открит малък трактат с наименование „За интересното“, който не е публикуван по време на живота му. Философът, който счита болката и скуката за основни врагове на човешкото щастие, в момент на своята закъсняла известност отделя около двадесет страници ръкопис, посветени на необичайната категория „интересно“. Той я нарича „скрита нишка“ за разбирането на комплексната идея за човека.

Настоящото изследване представя за първи път в дълбочина характера, спецификата и естетическия потенциал на това многозначно художествено понятие. Изучават се корените му при френските моралисти, проявленията през Романтизма и стига до волунтаристичното тълкувание от Шопенхауер – основателя на модерния ирационализъм. По този начин става ясно как „интересното“ се утвърдило като един от ключовите аргументи зад значителната промяна в естетиката, която разделила класическите идеи от съвременните.

„Интересното“ носи лекота, остроумие, любопитство и пикантност; то е игриво и понякога безцеремонно - възниква като самостоятелна категория с цел да изрази осъзнатия и саморазпознаващ се индивид. Новият човек, изморен от постоянните трудности и сериозните философски дилеми, намира у него облекчение, развлечение и приключения. Защото светът през призмата на интересното изглежда като безгрижна младежка игра – ярка и весела...

Петър Пламенов притежава докторска степен по философия и магистратура по литературознание и култура. Завършил е НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ" и преподава естетика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор e na множество изследвания във философската област , включително “Тялото текст”, “Нищета парадия” , “Спасяване спокойствието” сред други заглавия."