Епикур

Епикур (341-270 г. пр. Хр.) е създал над триста философски творби, но до наши дни са запазени само фрагменти от тях, цитирани от по-късни негови последователи. В началото той се присъединява към платоническата школа и усвоява основните идеи на Демокрит. С времето обаче Епикур започва да отхвърля метафизичните концепции на предшествениците си и разработва своя собствена обективна етика, формулирайки егоцентрична морална философия, в която индивидът представлява централната точка на моралното действие. Ключовият принцип в тази система е идеята за единството между природата и човека – те образуват неделимо цяло, подчинявайки се на еднакви закони.

Философската школа на Епикур се намира в просторен парк, известен като Градината на Епикур, организирана според демократични принципи. На входа й стоял надпис: „Страннико, тук е върховното благо – удоволствието“. Именно тук възниква концепцията за удоволствието като добродетел, което става основополагаещо за учението му. Идеите на Епикур оказват значително влияние върху културната история и водят до формирането им в цялостен модел за живот и поведение сред хората.