De Concordia: За съгласуването на провидението

Анселм от Кентърбъри (около 1033–1109) е философ и теолог от Средновековието, бенедиктински монах и архиепископ на Кентърбъри в периода 1093-1109 г. Той се счита за основоположник на схоластичната мисъл и е известен със своето онтологическо доказателство за съществуването на Бога. През 1720 г. папа Климент XI го обявява за учител на църквата, а той остава един от най-влиятелните богослови в западното християнство през Средновековния период.

Анселм е роден около 1033 г. в Аоста, част от кралството Арл, в семейство с връзки към Савойската династия. Родителите му произхождат от благородническа среда; баща му Гъндълф има ломбардец по произход, а майка му Ерменберга е свързана с Ото I Савойски.

На 23 години Анселм напуска родния дом и преминава през Алпите, пътешествайки из Бургундия и Франция. Под влиянието на репутацията на Ланфранк (приор на абатството в Бек), той пристига в Нормандия през 1059 г., а година по-късно става член на абатството. Канонизиран е през 1494 г., след което папа Климент XI го провъзгласява за учител на църквата през 1720 г. Първоначалните издания на неговите произведения са отпечатани между 1491-1494 г. в Нюрнеберг, последвани от публикации във Париж през 1675 и 1721 г., както и във Венеция през 1746 г.