Историята и нейните "апокалипсиси". Предизвикателството на вечния ад (Философия на последните неща)

Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", или "анти-Христос", който символизира крайното зло? Няма ли да бъде фалшивият "Христос", който ще се провъзгласи за личността, която историята е била предназначена да възвести - т.е. истинския Спасител, чиято роля е изпълнявана от първоначалния (библейски) образ само като символ? Може би той ще се окаже "анти-Спасителят" на една хилиастична илюзия? Или пък самозванецът "Спасител", който с меч в ръка ще се опита да спре историята, обявяваща края си над предишния Спасител?

Адът не може никога да бъде естествено място за човека; такова място не може да съществува за нито един индивид. Основният въпрос остава: дали човек е неразривно свързан със злото, което извършва и е извършвал, така че след всяко зло – чийто естествен край е адът – той неизменно да върви към него като магнит?