Александър - добродетелите на войната

**СЛАВА, КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА ИЗЧЕЗНЕ**

„Винаги съм бил войн. Не познавам друг начин на живот.“ Стивън Пресфийлд успява да се потопи в смелото сърце на Александър Велики чрез тази хроника за удивителните му достижения и безкрайни амбиции. Този кървав епос представлява изповед (и уроци) от страна на Александър към неговия зет Итан в момента, когато македонският командир и неговите бойци се подготвят да преминат „тази индийска река“, за да участват в нова битка. Романът описва последната победа на бащата на Александър (разгрома на гърците при Херонея) преди убийството му, както и как над трупа на родителя си той утвърджава плановете си за бъдещи сражения; разказва за борбата му със своя „даймон“, който ще го поведе към славата; включва опожаряването на Тива, похода му към изток и жестокостите по време на кланета в Азия; споменава убийството на приятеля му Клит. Чрез възвишени слова или пък грубия простонароден език, Александър предоставя впечатляващи сцени от битките и истории за ужасите и триумфите.

Авторът с емпатия очертава образа на човек, който не знае какво е съмнение: „Вечният триумф и слава, която никога няма да залезе – именно затова воюваме!“