Българското участие във възстановяването на сръбската държава (1804-1815)

В продължение на повече от 20 години д-р Живко Войников се е наложил не само като изтъкнат изследовател с разнообразни интереси и задълбочени знания, но и като непоколебим защитник на историческата истина – такава, каквато е в действителност, независимо дали това се харесва на някого. Неговите изследвания привлекат главно интелигентна аудитория, която цени обективния анализ на документите и събитията пред стремежа за сензации или патриотични изблици.

Това важи със сигурност и за най-новата книга на д-р Войников. Българската историческа научна общност има задължения към миналото на Поморавието и други традиционно български региони, включително по отношение на ролята на местните българи в политическите и културните процеси в Сърбия. В същото време въпросът за влиянието на българите върху освобождението на западната ни съседка и формирането на нейното модерно държавничество систематично е пренебрегван от сръбските учени, образованието и официалната пропаганда както вътре в страната, така и извън нея.

Д-р Войников отбелязва с огорчение недостатъчната зрялост у българското общество през този период, което води до липса на ясно осъзнати национални цели сред много участници в сръбското освободително движение. Авторът основателно цитира руския генерал Иван Липранди: „Сърбите, които са под една четвърт от числеността на българите… подобриха своето положение благодарение първо чрез оръжие и дипломатически действия; тяхното благосъстояние е платено не толкова с техната кръв, колкото с жертвите και смелостта многобройните българи“.

Настояло е да бъде заявено категорично – ако трябва даже с "по-висок тон" – че във възстанията довели до създаването на съвременната сръбска държава участието na bългарite e масово i често решаващо.

проф. Пламен Павлов