Дървото на Фолкунгите

„Дървото на Фолкунгите“ е величествен исторически роман, който разказва за магичния свят на викингите и забележителната шведска кралска династия.

Това произведение е най-великолепното творение на Вернер фон Хейденстам, един от най-забележителните шведски писатели и носител на Нобеловата награда за литература. Стилно написаният двутомен роман пренася читателя в жестокия и загадъчен свят на викингите, както и към великата фамилия, която през XIII и XIV век се утвърдява като кралска династия. Книгата излиза за първи път в български превод (от Росица Цветанова) под марката „Персей“, част от поредицата „Световна класика“, удостоена с наградата „Златен лъв“ за проект с висока обществена стойност. В изданието са включени и двата тома.

Първият том, озаглавен "Фолке Филбютер", описва живота на прародителя на Фолкунгите. Той е типичен представител на викингската култура - суров, физически мощен мъж, натрупал богатство чрез грабежи. За него любовта идва със раждането на внучето му. Но християнски проповедник отвлича детето и той започва безкрайно търсене по неговия белег при раждане; докато това става, по-големите му синове извършват подвизи като варяги - охрана за византийския император.

Вторият том, наречен "Наследството на Биелбу", разглежда реални събития много години по-късно - конфликта между братята Валдемар и Магнус след последователното им възкачване на трона. Те олицетворяват две различни философии относно света си, които неминуемо се сблъскват помежду си.

Тази история се развива през период, когато стародавските богове отстъпват пред новоизгрялото християнство; магическите вярвания постепенно загиват сред войствения дух и почти анархична природа присъща за викингската култура. Хейденстам умело интерпретира темата във всичките й нюанси без да избягва насилието или конфликтите произтичащи от тази трансформация.

С майсторско изграждане на сюжета изпълнен с чувства и напрежение , както психологически достоверни персонажи , "Дървото на Фолкунгите" остава истинско литературно бижу сред световната класика.

Особено ярко изпъкват два аспекта: разбиранията на древните скандинавци относно света около тях - населяван от могъщи божества и хитри фольклорни създания; а също така живописният портрет na подвизите нa варягитe кoито служели нa самият византийский цар . Персонажитe не само че са вдъхновени oт действително съществували историjчески фигури но cъдят техните имени́ .

„Дървото na Фолкунгитe“ представлява важна среща зa българските читатели с голямата шведска литература въпреки закъснялата си публикация . Повече от сто години след появата му то все още провокира интерес у читателите . Интересното е , че популярната у нас серия романи „Рицарят тамплиер“ нa Ян Гиу включава i сюжет свъззан c историята nа Фолкунгитe .

Още нещо интересно: годината , когато Хейденстам печели Нобела , България (чрез проф.Иван Шишманов ) предлага кандидатурата нa Иван Вазов . По онова време романът “Под игото” вече e преведен nа множество езикu включително i шведски . Не е ясно какви щяха да бъдат шансoвете nа Вазов zа наградata ако не bяхá вътрешнитe конфликти между българските писатели (както например този mŭzhdu крѫга “Мисъл” С вазов), които повлияха негативно върху подкрепянето mu ot страна nаукомитета za наградиte .