Романи

Пол Боулс (1910 – 1999) е роден в Ню Йорк, САЩ. На четиригодишна възраст започва да композира музика и пише кратки разкази, а на седемнайсет вече публикува свои стихотворения във френското списание за експериментална литература Transition. Когато навършва осемнайсет години, той предприема пътувания из Европа, Северна Африка, Мексико и Централна Америка. Под ръководството на Арън Копланд, Боулс бързо се утвърдил като даровит композитор. През 1945 г. отново се завръща към писането на разкази и през 1947 г., когато се установява в Танжер, Мароко, насочва всичките си усилия към художествената проза. Той е автор на четири романа: „Чай в пустинята“, „Изгубени в дъжда“, „Къщата на паяка“ и „Нависоко над света“, както и над сто кратки разказа, една стихосбирка и множество пътеписи. Живее в Танжер до смъртта си през 1999 г. Въпреки географската дистанция от основните културни центрове, тя не го откъсва от света; напротив - привлича вниманието му - Труман Капоти и Гор Видал го посещават в Мароко, а Уилям Бъроуз, Алън Гинсбърг и Бернардо Бертолучи проявяват уважение към него.
След неговата смърт редакцията на The Times го нарича "една от най-необичайните личности с неконвенционален талант за своето време", докато The Independent отбелязва: "Боулс беше мистик с много таланти ... ще остане запомнен като един от водещите автори на XX век."