Либеро

Една от възможностите да не се участва в злото е мълчанието. По време на т.нар. тоталитарни години, множество поети вдъхновено изразяваха отказа си от словото, което представляваше езоповски символ на тяхната съпротива срещу безсмислената фразеология, обслужваща обществото тогава.

Ролята на „свободните роби“ убила много творци, но и спасила някои от тях. Един такъв оцелял е Валери Видас. Макар и рядко публикуван – вероятно заради отсъствието на „исторически оптимизъм“ в неговите стихотворения – присъствието му било осезаемо. Според мен той успя да превърне собственото си „неуспехство“ в поетично изражение; изолацията и затвореността, както и невъзможността му да се адаптира – всички те играят важна роля във формирането му като поетична личност и стават основен мотив в неговата поезия.

Неговият труд „ЛИБЕРО“, написан с букви наподобяващи въжета, носи двусмислено значение, което придобива нова дълбочина след прочитането на самата творба. В ежедневния живот тази дума означава „свободен“. Като футболен термин обаче тя обозначава "метач". Тоест - "свободен метач" или "свободен никой". Още повече – Свободният Никой.

Алберт Бенбасат – “Свободният Никой”