Само да кажа

Всички спомени отлитат, за съжаление,
но лятото остава в моето сърце.
Вървях по хълма сред късните треви
и есенният вятър ме повява.

Стихосбирката "Само да кажа" на Христо Попов не представлява дебют. Не е начало или финал и определено не е крайна точка. Това е безкрайно пътешествие, наподобяващо многоточие. Преди това авторът ни въвежда в своите лични поетични вселени, следвайки бунтовната птица от корицата на Капка Кънева. В тях можем да наблюдаваме истинската същност на света около нас. А тези „неща“, които произлизат от думите, идват след многоточието. Защото миниатюрите на Христо Попов носят специфична неизказана емоция в своя натюрел; читателят сам дописва историята им. Стихотворенията са като открити картини – те предлагат акварелен простор, в който с деликатен туш можем да подредим образите, родили се след прочитането им. Стихове - дихание; прозирно вдъхновение - само да кажа...