Човешката агресия

В контекста на еволюционното и индивидуалното развитие, агресията представлява най-значителния разрив в иначе хармоничната представа за човешкия напредък - откритията относно атома, генетичния код и наследствените заболявания, както и изследването на космоса. Въпросът е защо това се случва, когато човешкото съществуване става възможно именно след отказ от насилие над себеподобни и близки (като канибализъм и инцест)? Ясно е, че нашето "човечност" все още не е напълно развито и самата тя подкопава своите основи.

В съвременните и постмодерните "информационни" общества, където логическите процеси доминират в действията на хората, агресията може да бъде мотивирана единствено от социални или когнитивни фактори. Но дали прекаленото акцентиране върху познавателната комуникация не води до пренебрегване на етично-практическите аспекти? Освен това, води ли тази несигурност до факта човекът да остава "незавършен" и агресивен?

Доцент д-р Христо Попов работи като клиничен психиатър в Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София. Той има множество публикации включително няколко монографии, които са фокусирани главно върху т. нар. гранична психиатрия. Те разглеждат не само клиничните аспекти, но също така обсъждат психосоциалните влияния на стреса, личностните кризи, тревожността и депресивните състояния, човешката агресия и насилническото поведение; тематики свързани с посттравматичния стрес синдром , тероризма , трафика на жени и проституцията.